На 1 октомври 1915 г. цар Фердинанд І издава Манифест към

На 1 октомври 1915 г. цар Фердинанд І издава Манифест към българския народ, с който България афишира война на Сърбия и се включва в Първата международна война (1914-1918) на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османска империя).

Манифестът е предшестван от готовност, оповестена през септември от държавното управление на Васил Радославов.

На 3 октомври Англия и Франция афишират война на България, а на 7 октомври същото прави и Русия.

Българска телеграфна агенция напомня новините от това време. В бюлетина на БТА  от 1 октомври 1915 г.  четем:

Манифест към българския народ

Българи,

Вие всички сте очевидци на неимоверните старания, които поставих през течението на цяла година, откогато трае европейската война, за запазването мира на Балканите и спокойствието на страната.

Аз и държавното управление ми се старахме, при следвания до момента неутралитет, да реализираме идеалите на българския народ.

Двете воюващи групи от Велики сили признават огромната несправедливост, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи страни са съгласни, че тя, в по-голямата си част, би трябвало да принадлежи на България.

Само нашата подла съседка Сърбия  остана непреклонна пред препоръките на своите другари и съдружници. Сърбия освен не изиска да се вслуша в техните препоръки, само че в озлоблението и алчността си атакува даже личната ни територия, и нашите храбри войски бидоха принудени да се борят за отбраната на личната ни земя.

Българи,

Скъпи национални идеали ме принудиха през 1912 година да прикани нашето безстрашно войнство на битка, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съдружници сърби бяха тогава основната причина да изгубим Македония.

Изтощени и изморени, само че не и победени, ние трябваше да свием своите флагове за по-добри дни.

Добрите дни настанаха доста по-скоро, в сравнение с можахме да чакаме.

Европейската война клони на изчерпване. Победоносните армии на централните империи са в Сърбия и бързо напредват. 

Призоваваме българския въоръжен народ към отбрана на родния край, осквернен от вероломен комшия и към избавление на поробените наши братя от сръбско робство.

Нашето дело е право и свето.

Заповядвам, впрочем на нашата храбра войска да прогони неприятеля из рамките на царството, да съкруши вероломния комшия и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското робство братя.

Ний ще водиме война срещу сърбите по едно и също време с храбрите войски на централните империи.

Нека българският боец лети от победи към победи!

Напред! Бог да благослови нашето оръжие!

София, 1 октомври 1915 година

На първообразното съсобствената на негово величество царя ръка написано: Фердинанд

Председател на Министерския съвет
Министър на външните работи и на изповеданията: доктор В. Радославов
Министър на вътрешните работи и националното здраве: Хр. Г. Попов
Министър на националното просвещение: П. Пешев 
Министър на финансите: Д. Тончев
Министър на правораздаването: Хр. Ив. Попов
Министър на войната: генерал-майор: К. Найденов
Министър на търговията, индустрията и Труда: Ж. Бакалов
Министър на земеделието и държавните парцели: доктор П. Динчев
Министър на публичните здания, пътищата и благоустройствата: Д. Петков 
Министър на железниците, пощите и телеграфите: Н. Апостолов

***

Цариград, 1 октомври 1915 г.  (Кореспонденц  бюро) Днес следобяд управляющият българската легация господин Колушев връчи на великия везир една нота, с която го уведомява, че, защото сърбите нападнали българската територия, българските войски били принудени да се опълчват. От през днешния ден България се смята във война със Сърбия.

Утре в тукашната българска черква ще се отслужи молебен за триумфите на българската войска. 

***

Цариград, 1 октомври 1915 година  /Кореспонденц бюро/ По случай започването на военните дейности сред Сърбия и България турските вестници поместват публикации доста съчувствени за България.

" Икдам “ написа:

Ние поздравяваме българите като братя по оръжие и им пожелаваме триумф в тази война, Българите освен ще осъществят националните си идеали, само че и ще завоюват другари, откровени и правилни на отговорностите си, преди всичко турците.

***

Бюлетин за дейностите на армията на 1 октомври 1915 година

Щаб на настоящата войска

На 1 октомври 1915 година Нашите армии, откакто отблъснаха на всички места навлезлите в българска територия сръбски войски, настъпиха победоносно в Сърбия по цялата граница от Дунав до Беласица планина. Нашите войски, които работят в Кулско, заеха източния фронт на крепостта Зайчар, а точно: Стайчево бърдо, височината Бачище и височината Затворнишка поляна. Войските ни, които работят в Царибродско и Трънско, превзеха всичките крайгранични височини и се намират в сръбска територия.

Войските ни, които работят в Кюстендилско и Джумайско, навлязоха в Македония и заеха Царево село.

От бюлетина на Българска телеграфна агенция от 1 август 1915 г. разбираме за публикация в " Ревю де Пари " върху " Съображенията на България ", отдадена на съмненията на България за интервенция във войната.

В последната брошура на " Ревю де Пари " срещаме една публикация върху „ Съображенията на България “, заради които последната се двоуми да се намеси във войната. Статията е подписана " Един българин ".

За да се разбере това, написа създателят на публикацията, би трябвало да се пренесем в 1912 година, когато войната против турците, се реши не при Куманово и Битоля, а при Люле-Бургаз и Чаталджа; българската войска задържа турците и пречупи настъпателните им опити. През това време гърци и сърби приготвиха и обмислиха съюзнишката война. Но Букурещкият контракт хвърли отговорността единствено върху България, която биде лишена от придобивките си.

След това в публикацията се излага по какъв начин всички са хранили съмнение по отношение на България, от експлоадирането на общоевропейската война до през днешния ден, и по какъв начин българското държавно управление удържа думата си и България остана неутрална до момента. Някои подозират, споделя се в публикацията, че българският цар Фердинанд пречил за съглашението на България със съдружниците, тъй като имал връзки с Австрия и Германия. Забравя се обаче, че българският цар по генезис е французин, внук на Людвиг Филип. Вън от това, той цари в България от 27 години насам и изцяло се е отъждествил със своята страна и народ. А възприятията на този народ, по отношение на Русия и Франция, са останали същите, както и по-рано, макар всички разочарования.

Какво е предиздвикало българското държавно управление да схване досегашната си линия на държание? Първо, изтощението, което настъпи след двете балкански войни. България не може да води продължителна война. Вън от това българският народ не желае войната, чиито ужаси още са пресни в паметта му. Българският селяндур не ще да се отдели от своя парцел, своята къща и работния си добитък. Има един лост, с цел да се тури в ход българската армия: това е българският народен блян, за който България е работила от освобождението си до през днешния ден. В България всичко е било турено според от македонския въпрос. Ето за какво българският народ няма да води война, в случай че не му се подсигурява владението над Македония.

Ако България се намеси във войната, написа по-нататък създателят, тя има да се бие с една 200-хилядна турска войска, която ще се залости при Галиполския полуостров и Чаталджа, две укрепени позиции,  без завладяването на които Цариград не може да падне. А на тия позиции българската войска ще срещне една обезверена опозиция от турци и германци. Храбростта на българските бойци ще извърши всичко, обаче триумфът би трябвало да се, заплати съразмерно с напъните и по метод обезпечен, тъй като България за своя народен блян към този момент е покосила живота на 60 хиляди свои синове. През 1912-1913 година тя се осланяше на два контракта: Лондонския, който ѝ гарантираше Тракия, и Сръбско-българския, който бе подписан за Македония. На последния промениха подписалите го, а когато турците взеха Одрин, нито един бранител в интерес на България не се яви. Тогава българите бяха извънредно доверчиви, а в този момент са извънредно недоверчиви. Ако българският народ би трябвало отново да води война, нужно е да му се дефинира тъкмо и изрично против какво ще се бие, с цел да може да напрегне силите си и да излезе победител на бойното поле.

" Това е толкоз повече належащо, приключва създателят, тъй като българският селяндур е прекарал цели 35 години свободен политически живот, дето изцяло умишлено и суверенно е упражнявал правата си. Както, в качеството си на жител, той знае за какво гласоподава, по този начин и като боец, той желае да знае за какво ще се бие. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.